ПРОФЕСИОНАЛИЗИРАНЕ НА УЧИТЕЛИТЕ В ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ
П О Р Т Ф О Л И О
Думата портфолио е чужда в българския език и има много значения. В най-общ смисъл означава съвкупност от документи или ценни книжа на определен индивид.
Работното портфолио е съвкупност от документи ( дипломи, сертификати, награди, удостоверения) отнасящи се за определен човек. Целта им е да потвърдят достоверността на фактите от биографията на ИНДИВИДА.
Мотивите ми за изготвяне на това портфолио са:
1. Учителското портфолио е иновационен инструмент за разпознаване и диференцирано оценяване на качеството на дейността на учителя.
2. Справедливостта при оценяване индивидуалното качество на учителския ми труд произтичаща от отговорността ми за прозрачност и доказателственост на моята професионална дейност.
3. Потребността от сигурност в работата ми, особено в рискови професионални ситуации.
ЗАЩО ПОРТФОЛИО........?
1. Портфолиото на учителя е доказателството докъде ТОЙ е успял да постигне споменатите по-горе МОТИВИ.
2. Портфолиото е “витрината” на учителя в ПРОЦЕСА НА ПРЕПОДАВАНЕ И ОБУЧЕНИЕ.
3. Портфолиото никога не е завършено изцяло – то е нещо, което е свързано с професионалното развитие на учителите .
4. Портфолиото на учителя е колекция от материали, които документират представянето на учителя. Може да бъде използвано за представяне на доказателство за това какво е било направено в клас, за илюстриране философията на преподаване и учене на конкретен учител, за осигуряване на структура, база, върху която се анализира нечия работа.
ПРЕПОДАВАТЕЛСКА ФИЛОСОФИЯ
Моята философия на преподаване поставя в центъра ученика с неговата познавателна и емоционална дейност. Децата са личности- всяко със своята индивидуалност. А всяка личност, трябва да бъде уважавана.
В своята работа се старая да намеря подход към всеки един ученик, да откривам неговите силни страни, да ги идентифицирам и надграждам, да ги използвам максимално в часа.
Търся нови форми и методи на преподаване, за да бъде ученикът не пасивен слушател, а активен участник в обучението.
Учителят за мен е творец, който всеки ден се труди над своите творби- децата. Затова трябва да му се даде повече свобода на преподаване, да не се слагат рамки на творческата му дейност.
Смятам, че ние, учителите трябва да осигурим възможност на учениците да разсъждават, да мислят самостоятелно и съзнателно да действат в процеса на овладяване на знанията, уменията и навиците.
Философията ми на преподаване не се е променила с различните випуски- тя само се дообогатява с опита, който трупам от срещите си с различни деца в различно време, с различни обществени нагласи и очаквания.
За да бъда добра в това, което върша, аз се интересувам от всички новости в образователния процес. С удоволствие подготвям презентации на уроци, контактувам с колеги от други градове, с които обменяме идеи и от които има какво да науча.
Информационните технологии са неизменна част от учебния процес, поради което се старая да мотивирам учениците да се самоусъвършенстват и да продължат да учат след завършване на училище.
Старая се да формирам у учениците разбирането за ученето като съзнателно усилие, изискващо организираност, самодисциплина, самостоятелност. Като форма на обратна връзка използвам освен презентации и изработване на проекти, а за диагностична оценка на ефективността от преподаването ми – стандартизирани тестове.
За мен преподаването е своеобразно пътуване и общуване, в което ученикът търси и открива отговори на много въпроси, като едновременно с това опознава себе си. Учителят е неговият водач- той го провокира, насърчава, изпитва, окуражава.
Крайъгълният камък на моята учителска философия е любовта към децата- желанието ми да помогна за изграждането на личности с открити сърца, състрадателни и социално отговорни. За мен процесът на обучение започва, когато ученикът се почувства окуражен да разкрие пълния си потенциал- това е и причината да се стремя да създам среда, която позволява на децата да постигат своите лични цели и стремежи, получавайки необходимото уважение както от съучениците си, така и от мен.
Добрият учител е онзи, който умее да преподава качествено и образно, на достъпен и разбираем език, да усъвършенства постоянно знанията и опита, да умее да приема съвети и критики. Преподаването е призвание, мисия, голяма отговорност.
Айше Сабри Осман
Моята философия на преподаване поставя в центъра ученика с неговата познавателна и емоционална дейност. Децата са личности- всяко със своята индивидуалност. А всяка личност, трябва да бъде уважавана.
В своята работа се старая да намеря подход към всеки един ученик, да откривам неговите силни страни, да ги идентифицирам и надграждам, да ги използвам максимално в часа.
Търся нови форми и методи на преподаване, за да бъде ученикът не пасивен слушател, а активен участник в обучението.
Учителят за мен е творец, който всеки ден се труди над своите творби- децата. Затова трябва да му се даде повече свобода на преподаване, да не се слагат рамки на творческата му дейност.
Смятам, че ние, учителите трябва да осигурим възможност на учениците да разсъждават, да мислят самостоятелно и съзнателно да действат в процеса на овладяване на знанията, уменията и навиците.
Философията ми на преподаване не се е променила с различните випуски- тя само се дообогатява с опита, който трупам от срещите си с различни деца в различно време, с различни обществени нагласи и очаквания.
За да бъда добра в това, което върша, аз се интересувам от всички новости в образователния процес. С удоволствие подготвям презентации на уроци, контактувам с колеги от други градове, с които обменяме идеи и от които има какво да науча.
Информационните технологии са неизменна част от учебния процес, поради което се старая да мотивирам учениците да се самоусъвършенстват и да продължат да учат след завършване на училище.
Старая се да формирам у учениците разбирането за ученето като съзнателно усилие, изискващо организираност, самодисциплина, самостоятелност. Като форма на обратна връзка използвам освен презентации и изработване на проекти, а за диагностична оценка на ефективността от преподаването ми – стандартизирани тестове.
За мен преподаването е своеобразно пътуване и общуване, в което ученикът търси и открива отговори на много въпроси, като едновременно с това опознава себе си. Учителят е неговият водач- той го провокира, насърчава, изпитва, окуражава.
Крайъгълният камък на моята учителска философия е любовта към децата- желанието ми да помогна за изграждането на личности с открити сърца, състрадателни и социално отговорни. За мен процесът на обучение започва, когато ученикът се почувства окуражен да разкрие пълния си потенциал- това е и причината да се стремя да създам среда, която позволява на децата да постигат своите лични цели и стремежи, получавайки необходимото уважение както от съучениците си, така и от мен.
Добрият учител е онзи, който умее да преподава качествено и образно, на достъпен и разбираем език, да усъвършенства постоянно знанията и опита, да умее да приема съвети и критики. Преподаването е призвание, мисия, голяма отговорност.
Айше Сабри Осман
